Теодор Рузвелт печели Нобеловата награда “за изключителната си роля при подписването на

Теодор Рузвелт печели Нобеловата награда  “за изключителната си роля при подписването на мирния контракт, който поставя завършек на войната сред Русия и Япония ”. През 1880 Рузвелт приключва Харвард Колидж. През 1889 той е определен за губернатор на щата Ню Йорк. През 1901 Рузвелт става президент на Съединени американски щати, а през 1904 той е избран отново на същия пост. Основните му творби са: “Завоюването на Запада ” (4 тома, 1889-1896), “Новият шовинизъм ” (1910), “Историята като литература ” (1913), “Америка и Световната война ” (1915).

(1858-1919)

1.  “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си! Да се опасяваме от Бога в действителност значи да обичаме Бога, да почитаме Бога, да се прекланяме пред Бога. А всичко това можем да създадем, единствено в случай че обичаме нашите ближни, в случай че се отнасяме към тях заслужено и милостиво, и в случай че по всички способи се опитваме да ги предпазим от несправедливостта и жестокостта. По този метод ние се подчиняваме – доколкото нашата човешка отпадналост ни разрешава – на великия и непреклонен закон за справедливостта. ”
(Theodore Roosevelt, “The Theodore Roosevelt Treasury ”, New York, G.P. Putnam’s Sons, Hermann Hagedorn - editor, 1953, 322)

2.  “Ако има някакво място на Земята, където земните разлики сред хората изчезват, това е Църквата – в наличието на Бога. Колкото по-близо хората стигат до сърцето на Христос, толкоз по-близки стават те между тях, без значение от всички земни разлики. ”
(Theodore Roosevelt, “The Free Citizen ”, New York, The Macmillan Company, Hermann Hagedorn - editor, 1956, 31)

3.  “Безбожното общество – обществото, в което хората се отхвърлят от своите религиозни потребности и даже се подиграват с тях, е обречено на стремително проваляне. Затова непрекъснато търсете пътя към църквата. Да, аз се досещам какви ще бъдат вашите извинения; аз знам, че човек може да се моли на Бога и да се посвещава на положителни каузи освен в църквата, само че и измежду природата или в личния си дом. Но аз знам също и безспорната истина, че човек рядко се сеща за религиозния си дълг отвън църквата. Ако човек заобикаля църквата, той надали ще посвети времето си на положителни каузи и на възвишени мисли. Обикновено той преглежда цветните страници на вестника, стартира да се прозява и най-после търси избавление от своята умствена празнина в кръчмата, където умствената празнина на всички облекчава отчасти умствената празнина на всеки обособен субект. ”
(Roosevelt 1956, 26)

4.  “Аз постоянно съм умолявал хората да учат Библията, и то освен нейните морални и етични послания. Всички съществени и задълбочено мислещи хора – даже измежду нехристияните – са съгласни с това, че животът на Христос, както той е разказан в четирите 74 Евангелия, е пример за най-висшата и чиста добродетелност на този свят. ”
(Roosevelt 1956, 28)

5.  “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си! Да се опасяваме от Бога значи да се отнасяме заслужено към другите и да пожелаваме правдивост за всички в нашата общност; в противоположен случай, ние ще изневерим на Божието обучение за справедливостта. Ние би трябвало да бъдем обективни както към слабите, по този начин и към мощните. Ако изпитваме злоба и ненавист към тези, които са постигнали повече от нас, това значи, че ние не се опасяваме от Бога. А в случай че се държим надменно и надменно към тези, които са постигнали по-малко от нас, това значи, че ние се държим надменно и надменно по отношение на самия Бог. ”
(Roosevelt 1953, 322)

* От Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация “Спектра ”, Варна

Изображение: history.com
Снимка: commons.wikimedia.org